Никой през 18 век не е карал сърцата на британците да

Никой през 18 век не е карал сърцата на британците да бият толкоз лудо, колкото Типу Султан, прочут като Тигърът на Майсор. Неговото царуване е толкоз безвредно и заслужено, че придворните поети пишат: „ Елените в гората вършат възглавницата си от лъва и тигъра и матрака си от леопарда и пантера “.

В продължение на близо 40 години Типу Султан както и татко му Хайдер Али стопират триумфалния марш на британците през южна Индия, отказвайки да сключат мир с тези непознати нашественици, както вършат множеството други сили. Този отказ довежда до гибелта на Типу Султан на бойното поле през 1799 година, до момента в който се бие с британците. Дори и до през днешния ден Типу остава колеблива фигура в индийската история. Противоречиви разкази на съвременниците му пораждат облик и на народен воин, и на жесток тиранин.

Някои гледат на него като на безспирен реформатор, на човек, който работи крепко, с цел да води царството си в бъдещето и да се опълчи на непознатите похищения. Същевременно обаче той е дефинират към този момент повече от 200 години за набожен маниак, който насилствено мюсюлманизира индусите и християните под неговото ръководство. Владетел на южната индийска страна Майсор от 1782 до 1799 година, той безмилостно се опълчва на английските опити за агресия в Индия, с цел да бъде първо приветстван като родолюбец поради умелата си опозиция, а по-късно жигосан като тиранин главно поради британците, които основават и популяризират този му облик. И въпреки всичко Типу Султан  остава голяма фигура в индийската история.

Хайдер Али

Типу е наследник на надарен боец Хайдер Али Хан, който лишава контрола върху Майсор от далвайците (или главнокомандващите), които го взимат от предходния цар Чика Кришна Радж XI. Хайдер Али покорява дребните локални вождове и издига Майсор до електроцентралата на Индийския полуостров. По време на Първата и Втората англо-майсорска война Хайдер слага британците на колене. И Типу ще наследи това страховито задължение: татко му умира по време на Втората война в Майсор. Синът сполучливо приключва войната на татко си, само че следват още две войни с британците – Третата и Четвъртата англо-майсорска война, както и безчет борби с враждебни съседи от всички страни, по-специално Маратите на северозапад и царството Хайдерабад на североизток.

През 1792 година, в края на Третата война, Типу предава съвсем половината от своята територия на британците и техните индийски съдружници, има страхотни дългове, а двама от синовете му падат заложници на британския зложелател, до момента в който задълженията не бъде изплатени. Той е надвит и погубен при обсадата на Серингапатам на 4 май 1799 година След като побеждава най-страшния си зложелател английският лъв си връща достойнството. В дните след провалянето на Типу английските бойци заграбват почти 1 600 000 английски лири „ парични награди “, под формата на монети, бижута, богато обработен плат, мебели и килими. Те са разпределени както на редовите, по този начин и на полковниците.

След грабежа обаче британците се притесняват, че предметите на султана могат да се трансфорат в мощни страдалчески знаци и по тази причина Артър Уелсли се намесва и предотвратява търга за големия дрешник на Типу – с цел да спре облеклата да попаднат в ръцете на „ недоволните майсори “.

„ Семейството на Майсор “, както са наричани потомците на Типу, са изпратени първо във Форт Велоре, а по-късно в далечна Калкута. Скоро по-късно е публикуван орден в чест на тази победа, изобразяващ английския лъв, който раздира майсорски тигър. Не е изненадващо, че британците толкоз бързо пренаписват живота на този немилостив техен зложелател.

Генерал Корнуолис, приемащ двама от синовете на Типу Султан като заложници през 1793 година

Освен гневен боен държател, Типу Султан управлява и доста стопански и административни опити. По-голямата част от приходите на Майсор идват от обработването на локалната земя, тъй че първият приоритет на султана е да подсигурява, че в действителност са събрани огромна част от приходите от земята. Държавната хазна би трябвало да бъде добре снабдена, с цел да поддържа голямата му войска, към 100 000 души, на висота и подготвена за деяние. Земите са разграничени съгласно добива им и надлежно обложени с налози, които са степенувани – влажните или добре напоявани земи са облагани с четири пъти по-висока ставка от сухите или подхранвани от дъжд земи. Той желае да насърчи развъждането на касови култури като бетелови ядки (вкусна закуска) и сандалово дърво, известно с аромата си. Внася и копринени червеи от Бенгалия и Мускат, с цел да стартира промишленост, която ще стане известно като коприна Майсор. Поддържа и уголемява локалните породи говеда посредством султанския отдел за добитък, неповторим за Южна Индия орган.

Неспокойният монарх не се задоволява с регулирането и подобряването на своята земеделска стопанска система и желае да модернизира бързо и другите браншове. По това време Индия няма добре развитата и безмилостна комерсиална процедура, която Англия и други колониални сили имат, тъй че Типу Султан вижда празнина, която би трябвало да бъде запълнена. Той предизвиква основаването на държавни заводи в Бангалор и Серингапатам, Бедноре и Читалдург, Ченапатна и Чикалапур за производството на всевъзможни неща – от памучен и копринен плат до оръдия и захар, от хартия и стъкло до револвери и мускети. Въпреки тези нововъведения, врагът на Майсор, британецът, все още разполага с по-добрата промишленост и технологии. Нетърпелив да изравни игралното поле, султанът се обръща към друга западна мощ: Франция, с която изгражда дълготраен съюз и наема европейски служащи във фабриките и предприятията си. В допълнение към своите пристанища и монетни дворове и напъните му за въвеждане на банкова система, той признава и значимостта на дипломатическите и комерсиалните контакти с Турция и Франция, до които изпраща посланици. За Типу страната е „ основният търговец на неговите производства “.

През 18 век Моголската империя (ислямска страна на Индийския субконтинент от 1526 до 1858 г.) към този момент е в краен крах и възходът на страните наследници демонстрира, че тези с сила, воля и упоритост могат да основат нови, самостоятелни територии. Хайдер и Типу се издигат от неразбираем обществен генезис, с цел да застанат отпред на мощна страна посредством упражняването на изключителна военна, политическа и административна прозорливост. Ако Хайдер единствено подкопава „ законния “ престиж на Майсур Водяр или крал, Типу най-сетне го отстранява. Вместо да зависи от основаването на аристокрация, както вършат освен моголите, само че и по-малките сили, Типу създаде рамката на бюрократична страна.

Държавните функционери извършват ръководството по по-децентрализиран метод – от лидери на селско равнище до ръководители на регионални равнища. Типу сигурно е абсолютистки държател. Той се стреми да промени освен стопанската система и администрацията, само че също по този начин и навиците и културата на тези, които попадат под неговото ръководство в Майсор и отвън него.

Народните балади на Майсор, или „ лавани “, загатват индивида поради многочислените му забрани, които имат за цел да основат по-„ цивилизован “ народ. Тютюнът и алкохолът са неразрешени в страната и се вършат опити за възбрана на проституцията и трафика.